Това нарежда страната ни на второ място в региона, като ни изпреварва само Австрия с 98% изрядни кредити за сектора на имотите. След нас остават Полша с 91%, Чехия с 85% и Словакия със 75%.

Най-голям е дeлът на проблемните кредити за сектора на недвижимите имоти в балтийските държави, където при 17% от заемите има сериозни проблеми, а при 54 на сто – по-незначителни. Румъния е държавата с най-голям дял на кредитите към сектора на имотите със сериозни проблеми – 23% от отпуснатите в страната заеми.

Резултатите от изследването показват, че в България значителни затруднения има към 6% от отпуснатите кредити за сектора на имотите, а в 2% от тях проблемите са незначителни.

Средно за Централна и Източна Европа проблемни са близо 30% от заемите за недвижими имоти, като банките съобщават за значителни проблеми по 10%. Спрямо 2010 г. пък проблемните кредити за сектора на имотите в региона са се повишили с 1%.

Въпреки това обаче кредиторите в Централна и Източна Европа предпочитат да преструктурират кредитите, отколкото да пристъпят към възбрана на активите. Според консултантите това поне в краткосрочен план е позитивен сигнал, че банките се опитват максимално добре да управляват портфейлите си от кредити към сектора на недвижимите имоти. В дългосрочен план обаче остава неясно дали преструктурирането на заемите би представлявало ефективно решение.

Според резултатите от изследването Сърбия е държавата, където кредитите към сектора на недвижимите имоти са най-неадекватно провизирани. Според консултантската организация най-адекватни са провизиите в Австрия, България, Румъния и Словакия.

Общият обем на транзакциите в сектора на недвижимите имоти в Централна и Източна Европа за първото полугодие 5,2 млрд. евро при 5,5 млрд. евро за цялата 2010 г., посочват експертите. До края на годината се очаква транзакциите в сектора да достигнат 10 млрд. евро, което е на нивото от 2006 г., но под нивото от 2007 г., когато транзакциите са възлизали на 15 млрд. евро. Най-голям обем транзакции са регистрирани в Русия и Полша – по 1,8 млрд. евро, показват данните.

Според експертите държавите от Централна и Източна Европа са най-атрактивна дестинация за инвеститорите в недвижими имоти след Германия. Те обаче предупреждават, че новите правила за капиталова адекватност (т. нар. Базел ІІІ) може да доведат до оскъпяване на заемния ресурс, тъй като банките трябва да отделят повече капитал, който да стои зад всяко евро, с което са кредитирали строителен проект. Така кредитирането на строителните предприемачи става все по-сложно, тъй като кредиторите са по-внимателни към риска, посочва се в доклада на консултантската компания.

Резултатите от проучването показват, че банките в Австрия са най-позитивно настроени към кредитиране на строителни проекти. първата петица се допълва от Чехия, Полша, Словакия и Румъния. България е в дъното на тази класация, като ни следват Словения и балтийските държави.

Това нарежда изминалото тримесечие сред периодите на най-малък реализиран спад в цените на апартаментите от началото на кризата.

Според данните на НСИ средната цена на апартамент в областните градове в България е 460 евро на кв.м.

Реалният спад на средните цени на апартаментите след отчитане на инфлация (измерена с ХИПЦ) е 0.95% спрямо предходното тримесечие и 8.92% на годишна база (спрямо същото тримесечие на 2010 г.)

За София номиналният спад на цените е 0.64% спрямо предходното тримесечие и 8.55% на годишна база. След отчитане на инфлация цените на апартаментите в София са спаднали с 0.74% спрямо предходното тримесечие и с 11.3% спрямо същия период на миналата година. Апартаментите в столицата през изминалото тримесечие са се продавали на средна цена 745 евро на кв.м., а във Варна – 763 евро на кв.м.

Три години след началото на кризата виждаме, че е налице забавяне на темповете на спад в цените и клонене към 0% спрямо предходните тримесечия на тази година. Тенденция, която очаквахме да се случи и която започна още в средата на 2010 г.

Натрупаният номинален спад на цените на апартаментите в областните градове за изминалите три години от началото на кризата е 36.45%, като за София спадът по данните на НСИ е 41%. Натрупаният реален спад на цените от началото на кризата е 40.8% средно за страната и 45.1% за София.

Номиналните спадове на цените спрямо предходното тримесечие са най-вече между 0.2% и 3% (при спад през второто тримесечие спрямо първото между 1 и 5%), като най-големи спадове са регистрирани във Велико Търново (-3%), Монтана (-3.6%), Плевен (-3.6%), Смолян (-4.74%) и Ямбол (-4.22%).

Спадовете на годишна база са между 3 и 8% (при 5 и 10% през второто тримесечие), като най-големи спадове са регистрирани във Велико Търново (-12%), Видин (-10%), Габрово (-13.8%), Перник (-10.9%) и Шумен (-10.7%).